ПОСЛЕДЕН ПРАЗНИК
В "БОН- БОН"
Знаете ли на какво ми приличаше
вчерашният празник в "Бон- бон"?
На церемонията по връчването на Оскарите! :)
Толкова тържествено, усмихнато и съвсем
леко тъжно беше всичко...
Но за тъжното или хубаво, или нищо...
А какво правят на Оскарите?
Благодарят!
Започваме да благодарим и ние,
екипът на "Бонбон"...
Първо- на родителите. За съпричасността,
за толерантността, за това, че четири години
ни търпяха с всичките ни странности, приумици
и каквото се сетите още...
Ами ще ни търпят, къде ще отидат-
ние им бяхме едничките :)
За любовта им, която, сигурни сме, беше
поне наполовина толкова, колкото
нашата към тях...
Обичаме ви, мили родители!
Наистина ще ни липсвате...
Второ- на децата. За това, че поддържаха
духа ни винаги на горните нива по скалата
за поддържане на дух...
За това, че ежедневно се грижеха
да тренираме нервите си, за да са
в цветущо здаве :)
За усмивките им- най- красивото и
най- вдъхновяващо нещо на света!
За любовта им- със сигурност точно толкова,
колкото и нашата към тях...
И трето- благодарим от сърце на късмета
и провидението, които ни събраха за цели
126 144 000 секунди заедно с вас,
точно с вас,
мили деца и родители...
Това е... Време е да се разделим...
Ще се радваме обаче, ако догодина,
съвсем случайно, ни изненадате в групата
и ни помогнете я да избършем сополите,
я да нахраним някои от бебетата, които наесен
ще седнат на вашите столчета, ще се
хранят с вашите прибори, ще легнат
във вашите легла... И да ни споделите
какво ви е казала госпожата в първи клас,
когато сте и рекли от коя детска градина
и от коя група идвате-
Ооооо, Дудева и Димитров ли?
Страхотно!
На добър час в училище!
вчерашният празник в "Бон- бон"?
На церемонията по връчването на Оскарите! :)
Толкова тържествено, усмихнато и съвсем
леко тъжно беше всичко...
Но за тъжното или хубаво, или нищо...
А какво правят на Оскарите?
Благодарят!
Започваме да благодарим и ние,
екипът на "Бонбон"...
Първо- на родителите. За съпричасността,
за толерантността, за това, че четири години
ни търпяха с всичките ни странности, приумици
и каквото се сетите още...
Ами ще ни търпят, къде ще отидат-
ние им бяхме едничките :)
За любовта им, която, сигурни сме, беше
поне наполовина толкова, колкото
нашата към тях...
Обичаме ви, мили родители!
Наистина ще ни липсвате...
Второ- на децата. За това, че поддържаха
духа ни винаги на горните нива по скалата
за поддържане на дух...
За това, че ежедневно се грижеха
да тренираме нервите си, за да са
в цветущо здаве :)
За усмивките им- най- красивото и
най- вдъхновяващо нещо на света!
За любовта им- със сигурност точно толкова,
колкото и нашата към тях...
И трето- благодарим от сърце на късмета
и провидението, които ни събраха за цели
126 144 000 секунди заедно с вас,
точно с вас,
мили деца и родители...
Това е... Време е да се разделим...
Ще се радваме обаче, ако догодина,
съвсем случайно, ни изненадате в групата
и ни помогнете я да избършем сополите,
я да нахраним някои от бебетата, които наесен
ще седнат на вашите столчета, ще се
хранят с вашите прибори, ще легнат
във вашите легла... И да ни споделите
какво ви е казала госпожата в първи клас,
когато сте и рекли от коя детска градина
и от коя група идвате-
Ооооо, Дудева и Димитров ли?
Страхотно!
На добър час в училище!
Четете блога ни,
за да сте винаги в крак със случващото се
в детската ни градина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар