ДГ"Русалка"- гр. Русе

Открита практика 
в група "Слънчицата", "Русалка"- 2

На 29- ти февруари в 3-та "В" група, ЦДГ "Русалка"- 2, се проведе открита практика по роден език на тема "Създаване на нова приказка". С помощта на учителката си, г-жа Биляна Ненова, децата се справиха повече от отлично!

Те проявиха най- голям интерес към приказките с вълшебен сюжет. Водена от интереса си точно към този вид приказки, Александра Начева /дете от групата/ предварително беше измислила и записала с помощта на мама и тати своя вълшебна приказка. 
В края на ситуацията децата проявиха предпочитания към индивидуални занимания, свързани с художествената литература- редене на пъзел с приказен сюжет, оцветяване на принцеси, рисуване на илюстрации, конструиране на дворец, приготвяне на декори за драматизиране на приказка.


Насладете се на творението на Александра Начева:


Приятелството между бялата мечка и черните пингвини


Далече, далече, най- далече, чак на Северния полюс, живееше самичка една бяла мечка. Името и бе Ингрид, но тя предпочиташе да я наричат Инка. Инка най- много обичаше спокойствието, тишината и да съзерцава Северното сияние от своята ледена хралупа. 
За нещастие, точно до нейния дом бе построена ледена магистрала. По нея постоянно се движеха ескимоски шейни, теглени от рогати елени и полярни кучета. Шумът от подвикванията на ескимосите, звъненето на звънчетата на елените и лаят на кучетата бяха толкова силни, че пречеха на Инка да спи. Тя много се отчая и не знаеше какво да направи. Изведнъж се сети за Златната рибка, която бе нейна далечна, далечна братовчедка. Инка я помоли да и помогне. Златната рибка с усмивка и обясни, че единственото друго място на Земята, където също е така ледено и студено, е Южният полюс. Но между тях се намира огромният Океан, който Инка сама нямаше как да преплува. Затова Златната рибка извика Големия Син Кит. След като Инка се качи на гърба му, той пусна предупредително водно фонтанче за тръгване и за затягане на коланите. Само с три махвания на голямата си опашка Китът и Инка стигнаха до Южния полюс.
Там Инка си построи нова ледена хралупа и блажено заспа. Толкова бе щастлива от новия си дом, изпълнен с тишина и спокойствие... Но Бялата мечка не подозираше, че на Южния полюс задружно живеят веселите пингвини. Тяхната столица Лас Пингвинас бе в непосредствена близост до хралупата на Инка. Това обаче не беше всичко. Градът се славеше с Пингвинския си духов оркестър, който всяка вечер, точно в 8 часа, след "Лека нощ, деца", устройваше нощна забава. Половината от пингвините в града участваха в оркестъра, като майсторски надуваха флейти, тромпети, саксофони и тромбони. Само на най- големия инструмент, туба, никой пингвин не можеше да свири. 
Както всяка вечер, забавата започна в уречения час. Вдигна се голяма врява- оркестърът засвири, а всички други пингвини, облечени в официални черни фракове, затанцуваха.
Тъкмо Инка спокойно си похъркваше, когато уплашено отвори големите си сини очи. Тя не разбираше какво става, откъде идва този шум и каква е тази силна музика. Изскочи от хралупата си и с бясна скорост се втурна към балната зала на пингвините. С много ярост, гняв и страшен мечешки рев, силно блъскайки и ритайки, тя набързо разруши ледената сграда и разгони всички насъбрали се на веселбата пингвини. И както бе задъхана, изморена и изтощена, ледът под нея се пропука, тя цамбурна в студените води и започна бавно да потъва. Въпреки своята уплаха пингвините, без много да му мислят, се хвърлиха да я спасяват. Кой с муцунка, кой с краче, кой с коремче или с крилце, със задружни усилия успяха да извадят Инка от водата. Накараха бялата мечка да изпие цял самовар горещ чай с мед и лимон. Диригентът на оркестъра, Маестро Пикси, плахо и подаде покана за утрешната забава. Докато Инка възстановяваше силите си, пингвините построиха още по- голяма бална зала. Вечерта всички пяха, свириха и танцуваха, а Ингрид играеше рокендрол и надуваше мощно свободния инструмент туба.
Късно през нощта, търсейки отговор на въпроса с какво вечерта бе така чудна и прекрасна, Инка заспа с усмихната муцунка. Всъщност, отговорът бе дълбоко скрит в нейното голямо мечешко сърце- открие ли истински приятели, всяко дете, коте, морско свинче или дори бяло мече става по- добро! И завинаги, ама завинаги забравя самотата! 

към Здравейте, малки и големи приятели!